Изложение
Роден през 1888 г., Жан Моне прекарва живота си, работейки за обединението на европейците, и днес се възприема като главна фигура в историята на европейската интеграция. Той започва професионалната си дейност в семейната компания за търговия с коняк, но скоро след това се включва в организации за сътрудничество между съюзническите сили по време на Първата световна война. Впоследствие е назначен за заместник генерален секретар на Обществото на народите, а по-късно развива кариера като международен банкер. При избухването на новата война в Европа през 1940 г. Моне предлага създаването на френско-британски съюз, който напълно да обедини двете страни, за да победят нацистите. Въпреки че проектът не е успешен, Моне продължава да се бори за демокрация, ставайки ръководител на Програмата за победа (Victory Program) във Вашингтон, окръг Колумбия.
След 1945 г. Моне отговаря за Главния комисариат по плана за модернизация и оборудване на Франция. Убеждението му е, че просперитетът и сигурността на страната са обусловени от икономическото сближаване между европейските държави. С бързото преминаване към периода на Студената война той е наясно, че единственият начин да съществува истинска солидарност между европейските партньори е да се гарантира създаването на функционална Европа чрез дълбока интеграция в ключови сектори. По този начин са положени основите на метода „Моне“: предприемане на малки стъпки заедно и прехвърляне на суверенитет към наднационални органи. Този метод изисква упорито убеждаване, съвместно преследване на общи интереси и сериозна организираност.
През 1950 г. Моне предлага на френския министър на външните работи Робер Шуман въгледобивната и стоманодобивната промишленост на западноевропейските страни да бъдат ръководени централизирано и да се създаде върховен орган, който да управлява пряко и независимо тези сектори от стратегическо значение. Действайки в интерес на всички, Върховният орган ефективно се противопоставя на националните лични интереси. Обединяването на секторите на въглищата и стоманата ще направи една нова френско-германска война немислима и практически невъзможна, а също и ще бъде гаранция, че ужасите, които Европа току-що е преживяла, повече няма да се повторят. Тази мечта се превръща в реалност със създаването на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) през 1951 г.: за Моне това е първа стъпка към „Съединени европейски щати“.
Като пръв председател на Върховния орган на ЕОВС в Люксембург Жан Моне е силно ангажиран с Европейската общност за отбрана, която той се надява да стане нова политическа рамка за европейска армия. Този проект обаче се проваля заради страха на Франция да не загуби националния си суверенитет. Съответно Моне подава оставка и създава Комитет за действие за Съединени европейски щати през 1955 г., за да продължи борбата. Обединявайки политически и синдикални лидери, комитетът действа като лоби за насърчаване на конкретни постижения за обединена Европа в продължение на повече от 20 години. Моне вдъхновява и създаването на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) и също така се застъпва за присъединяването на Обединеното кралство към Европейските общности и за създаването на обща европейска валута. Той подкрепя основаването на Европейския съвет на държавните и правителствените ръководители през 1974 г., което сближава европейските лидери в интересите на всички граждани на Европа. Жан Моне умира през 1979 г., няколко месеца преди първите европейски избори, за които той е призовавал приживе.
