Пътят към европейските избори (1951–1979 г.)

Идеята за избиране на членове на ЕП възниква още със създаването на първите европейски институции. Тя обаче не се осъществява през първите десетилетия на Европейските общности: националните представители в Общото събрание на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) се определят от членовете на националните парламенти, а не чрез пряк избор.

Още тогава обаче се осъзнава важността на демократичното участие на обикновените граждани и ранната Европейска общност в решенията на европейско равнище. Въпреки че предложението от 1960 г. за преки избори (т.нар. „доклад Dehousse“) не е одобрено от държавите членки, гражданската активност по въпроса продължава. Проевропейските движения настояват за избори на европейско равнище, като някои от тях организират симулации на работата на Европейски парламент и гласувания. През 70-те години гражданите изпращат петиции до Европейския парламент, в които призовават за популяризиране на изборите за Европейски парламент.

През 1975 г. Парламентът приема доклад относно организирането на преки избори за Европейски парламент. Докладът Patijn – по името на нидерландския член на ЕП Schelto Patijn, който го изготвя – служи за основа за последвалото одобрение от страна на държавите членки на изборите за Европейски парламент.

През 1976 г. министрите на външните работи на държавите членки подписват Акта за избиране на членове, с който се съгласяват да проведат преки избори за Европейски парламент. Предвижда се изборите да се произвеждат в един и същ период във всички държави от Европейската общност, въпреки че държавите членки са свободни да определят конкретната система на гласуване в своите страни. 

Чуйте подкаста

В Европейския парламент се събират хора от целия Европейски съюз, за да обсъждат важни въпроси и да вземат решения, които влияят върху живота на всички. Гражданите играят решаваща роля в този процес. Демокрацията започва с нас, хората