Промяна на границите на Европа: 90-те години

Развитието на идеята за Европа без граници продължава и през 90-те години с ново разширяване, с изграждането на единния пазар, с пътуване без граници и със създаването на единна валута. Как гласоподавателите участват в изборите? 

1994 г.: Нова Европа с един нов Договор

Светът отвъд границите на Европейския съюз се е променил до неузнаваемост за времето от предишните избори. Германия отново е единна, а разпадът на Югославия поражда напрежение, което води до ожесточени войни през по-голямата част от следващото десетилетие.

За падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. допринасят и мирни демонстрации и протестни шествия на новосъздадени източногермански граждански организации. Мирният преход намира израз в поредица от събития – от борбата на движението „Солидарност“ в Полша, през „Европейския пикник“ в Унгария, „Нежната революция“ в Чехословакия и „Балтийския път“ до окървавената революция в Румъния. В Централна и Източна Европа хората излизат на улиците, за да се борят мирно за демокрация, свобода на движение и върховенство на закона.

Интеграционните процеси вътре в самия ЕС продължават да се задълбочават. Подписва се Договорът от Маастрихт – важна стъпка, определяща ясни правила за бъдещата единна валута, за външната политика и политиката на сигурност, както и за по-тясното сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи. Парламентът получава по-голяма роля в процеса на вземане на решения чрез въвеждането на процедурата на съвместно вземане на решение. Освен това Европейският парламент одобрява Европейската комисия преди встъпването ѝ в длъжност.

Единният пазар започва с 12 държави членки през 1993 г., като позволява свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги между тях. Днес той обхваща всичките 27 държави членки на ЕС, както и Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.

За първи път гражданите на ЕС могат да гласуват в държавата си на пребиваване, дори ако нямат гражданство на тази страна: предоставянето на възможност на гражданите да упражняват демократичните си права, независимо къде живеят в ЕС, е стъпка към истинска европейска демокрация. 

1999 г.: Разширяване на границите

Гласоподавателите от Австрия, Финландия и Швеция за първи път участват в европейските избори. 

През март 1999 г. Европейската комисия с председател Жак Сантер подава оставка под натиска на Европейския парламент.

Договорът от Амстердам влиза в сила през май 1999 г., като опростява и разширява прилагането на законодателната процедура за съвместно вземане на решения, превръщайки Парламента в съзаконодател със Съвета в много области. Междувременно на хоризонта се появява възможността за разширяване към Източна Европа.

Шенгенското споразумение (1995 г.) влиза в сила в първите седем държави – Белгия, Франция, Германия, Люксембург, Нидерландия, Португалия и Испания. Пътниците вече могат да се движат между тези държави без паспортен контрол на границите.

Основният приоритет за избирателите е заетостта, последвана от действия за борба с наркотиците и престъпността, както и политиката в областта на околната среда и потребителите. Кризата в Косово също е важен въпрос за обществото.