Изложение
Луиз Вайс е родена на 25 януари 1893 г. в Арас (региона на Па дьо Кале, Франция). Тя е най-голямото от шест деца в семейство от елзаски произход, принадлежащо към средната класа с по-висок статус и споделящо патриотични и светски републикански ценности. Бащата е известен минен инженер. Майката произхожда от елзаско еврейско семейство с корени в Централна Европа. Покрай семейната история, Вайс рано осъзнава историческите заплахи и трудностите в отношенията между Франция и Германия.
Тя прекарва младостта си в Париж, където получава сериозно образование в най-добрите училища на страната. Въпреки несъгласието на бащата, Вейс подема академична кариера. Преди да навърши 21 години, тя получава диплома от Оксфордския университет и престижна квалификация в областта на хуманитарните науки (agrégation de lettres). Квалификацията предполага Луиз да работи като педагог, но професионалното ѝ бъдеще е извън класната стая. В годината на нейното дипломиране, 1914-та, животът завинаги се променя – за Луиз Вайс и за цяла Европа.
Кръвопролитията по бойните полета по време на Първата световна война и страданието на едно „изгубено поколение“ белязват Вайс завинаги. Тя отказва доходоносна възможност за кариера в сферата на образованието. Вместо това създава диспансер за лечение на ранени войници, а по-късно и център за жертви в Северна Франция.
Същевременно Вайс продължава да търси други начини, за да използва дарбите си. Привлечена от дебатите и размяната на идеи, тя става журналист и публикува първите си статии в парижките вестници.
