Изложение
Многократно в периода 1960—1980 г. Европейският парламент се ангажира със защитата на правата на човека и основните свободи по света, особено в държавите от другата страна на Желязната завеса. Чрез разисквания, позиции, резолюции, устни или писмени въпроси, поставени от неговите членове, проучвателни мисии, делегации или публични изслушвания, Парламентът се стреми да привлече вниманието на обществото и медиите към тези проблеми. През октомври 1964 г. по повод годишнината от въстанието на жителите на Източен Берлин и на съветската окупационна зона срещу „робството и диктатурата“, председателят Жан Дювийозар изразява съпричастността на Парламента към съдбата на германския народ. Той заявява: „Ако германците се борят за правото на самоопределение и за обединение в единство и свобода, ако мнозина от тях са жертвали живота си за тази кауза, в работата си ние никога няма да спрем да се борим за установяване на свобода в света“.
Подписването през август 1975 г. на Заключителния акт от Хелзинки на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа също се основава на позицията на Европейския парламент. В него се припомнят ангажиментите, поети спрямо зачитането на правата на човека и основните свободи, по-специално за контактите между хората и събирането на семейства, разделени от Берлинската стена. Например през 1977 г. източногермански граждани, на които системно е отказвана възможността да емигрират във Федерална република Германия, се обръщат пряко към Европейския парламент с молба за съдействие, за да се съберат със своите близки. Европейският парламент настоява властите в ГДР да изпълнят международните си задължения. Въпросът за политическите затворници и приемането на репресивни закони в ГДР също е предмет на няколко запитвания от страна на членовете на ЕП.
